Catalytic Hydrocracking

 

Каталитичен хидрокрекинг

 

Каталитичен хидрокрекинг (hydrocracking) – е процес на получаване на базови масла с висок вискозитетен индекс, противоокислителна стабилност и стабилност на деформращо приплъзване. Маслата от хидрокрекинга защитават от износване, по-добре от синтетичните масла. Хидрокрекингът е един от най-перспективните методи за подобряване свойствата на маслата. В процесът на хидрообработка паралелно или последователно протичат редица химични реакции в резултат на които се ликвидират съединенията от сяра, азот и други хетероатомни съединения, едновременно протича хидриране на полициклични ароматни съединения, деструкция на дългите парафинови вериги и изомеризация на продуктите. С тези процеси се подобряват молекулярната структура на маслата, усилват стабилността към механични, термични и химични въздействия и стабилност на свойствата в интервала на експлоатация. Скоростта и направлението на отделните химични реакции и възможността за получаване на желателни продукти, може да се регулира с изменение на параметрите на обработка (температура, налягане, съотношение на реагенти, използване на различни катализатори и др.). Заради това различните компании при изпълняване на процеси по дълбока преработка на масла, могат да получат различни по свойства продукти. Производителите държат в тайна своите оригинални процеси по преработка.

 При хидрокрекингово очистване на масла се отделят следните основни примеси:

• Серни съединения и органични киселини, предизвикващи корозия на метали

• Непределни въглеводороди, понижаващи антиокислителната стабилност на маслата

• Смолисти и асфалтенови съединения, които образуват лакови отлагания и нагар на горещи повърхности на детайли, влошават нискотемпературните свойства, намаляват ефективността на антиокислителните и антикорозионни добавки

• Разтворените в маслото твърди въглеводороди – парафини, които повишават температурата на течливост на маслата и влошават неговата нискотемпературно филтриране

• Полициклични съединения, влошаващи нискотемпературните свойства на маслата и способстващи за образуването на смолисти отлагания и нагар

Нефтът попадащ в преработвателния завод се разделя на фракции. Една от тях става основа на минералните масла, или, както се казва базово масло. При това нефта се подлага на крекинг - разрушаване на дългите молекули въглеводород, довеждайки ги до нужната дължина и повишавайки самия изход на продукта. При по сложния процес – хидрокрекинг, това „разрязване“ на молекулите и присъствието на водород, които моментално запълва всички освободени връзки, което позволява да се повиши в продукта степента на така наречените пределни въглеводороди, по-устойчиви на окисление и други нежелателни реакции, отколкото техните недоокомплектовани събратя.

 

Какво получава крайния потребител?

По устойчива и стабилна по своите свойства „база“ позволяваща да се получат масла със значително по добри параметри от класическите минерални, със стабилност към високи температури и течливост при ниски. По своите свойства и производителност хидрокрекинговите масла, произведени по нова технология, се приближават по свойства до синтетичната обработка, затова те често се наричат синтетични, което не е лишено от основание от гледна точка на качество и свойства. Експлоатационните свойства на тези масла при ниски температури е на ниво на синтетичната обработка, и много по добра отколкото при минералните масла. Някои производители ги наричат синтетични технологии, други - синтетични, но те са си минерални масла, но подложени на дълбока химична обработка. В САЩ има фирма, която рекламира своите масла като «напълно синтетични», но те са произведени от хидрокрекингови базови масла от ново поколение. Трябва да се спомене че Американския Нефтен Институт (API) официално e признал, че всеки смазочен материал, произведен от базово масло от група III (хидрокрекингови масла), се явява „Синтетично масло“.